Новини

Доменико Агасо на посещение при папа Франциск

ДОМЕНИКО АГАСО: ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ИСКРЕНА БЛИЗОСТ И ЗНАК НА НАДЕЖДА ЗА ЕДНО ПО-ДОБРО БЪДЕЩЕ

Г-н Агасо, предстои излизането на български език на вашата съвместна книга с папа Франциск, написана под формата на интервю, „Бог и светът на бъдещето“. Разкажете ни как се роди идеята за тази книга?

- Идеята се роди след интервюто с папа Франциск, което публикувахме на страниците на вестник “Ла Стампа” през март 2020 година в окото на здравната буря. По този повод папата беше наблегнал, че хората “плачат и страдат. Всички. От тази ситуация може да излезем само заедно, като сплотена и единна общност”. Така се стигна до идеята за книга, която да публикуваме на по-късен етап, без да се спираме прекалено много на конкретния момент, а да се опитаме да погледнем отвъд пандемията в търсене на принос към възстановяването след разрухата, която само задълбочи проблемите, причинени от социалните несправедливости, неравенство, егоизъм и икономически интереси. Книга, която да погледне отвъд стихията Ковид-19 към света, който предстои с вяра, сила, надежда и кураж. Реализирахме я чрез няколко лични срещи и многократни телефонни разговори, основно в края на 2020 година.

В момент, когато целият свят и Италия, в частност, преживяваха най-тежките часове от пандемията от корона вирус, папа Франциск ни показва един дълбок и оптимистичен възглед за бъдещето на човечеството. Коя от идеите в книгата ви впечатли най-много и остана в съзнанието ви дълго след като приключихте работата по нея?

- Носещите стълбове, на които човечеството, общностите, населените места и регионите, пострадали от пандемията трябва да стъпят са надеждата, екологията и солидарността. Призивът на папа Франциск е за един устойчив модел на развитие. Той приканва младите хора да не престават, дори и в тези трудни времена, да се борят за постигането на техните мечти и така да се превърнат в носители “на знанието, на любовта и на милостта”. И най-вече с една непоклатима сигурност, че дори и когато ни се струва, че Бог ни е изоставил, в действителност “Бог е с нас, близо до нас и в нужния момент ще ни протегне ръка и ще ни спаси”.

Считате ли, че католическата църква успя да изпълни своята мисия да напътства и утешава хората по време на пандемията? Показа ли адекватна реакция в трудните времена на изпитания?

- Католическата църква по време на Ковид – реално или виртуално – излезе иззад олтара и чрез свещениците, които отслужваха църковната литургия сами по интернет потърси контакт с хората. Много енории, които бяха на път да се обезлюдят стигнаха до много повече хора през седмиците на “тъмните сенки, които се сгъстиха над нашите площади, улици и градове”, както подчерта папа Франциск. Днес църковните служители могат и трябва да превърнат в съкровище този духовен подем и повишената близост на хората с чудото на живота. Сега предизвикателството пред църквата е да придобие по-постоянно и утешително присъствие в ежедневието на хората, белязано не само от здравните притеснения, но и от икономически и трудови проблеми. Хората имат нужда от искрена близост. От изслушване, гостоприемство, подкрепа, думи и знак на надежда за едно по-добро бъдеще.

Тъй като сте работили и общували отблизо с папа Франциск, можете ли да кажете по какво се отличава той от своите предшественици, кое е различното?

- Всеки папа има свой собствен характер, свое минало, своя лична история, личен опит и чувствителност и всяко папство има своите характеристики и трябва да бъде вписано в съответния исторически контекст. Мога да определя папа Франциск като надежден лидер, който вдъхва доверие, вяра и простота. Неговата способност да бъде съпричастен с хората е изключителна. Хуманността му ни увлича и ентусиазира. Притежава непоклатимо силна воля що се отнася до постоянството в работата и в усилието му да откликне на нуждите на околните, да разговаря с всички, да помага на слабите, да утешава отчаяните, да строи мостове и да събаря стени, да е близо – реално и духовно – до всеки човек, особено до онези, които живеят в скръб и страдание.

Мисли преди всичко за бедните, за последните, за далечните и за изоставените. Проповядва и прилага на практика принципа за човешкото братство, щедростта и мира. И винаги е готов на решения, които да изкоренят загнилите и захабени привички, да разтворят прозорците и дверите на църквата, като се спазват църковните традиции и най-вече църковните корени,  за да влезе нов, чист и свеж въздух. Със своето поведение и чрез своите действия ни учи как да оценяваме времето, което ни е дадено и да разпространяваме добрата божия вест посредством диалог, доброта, радост и нежност. И веселие.

Папа Франциск посети България през 2019 г. и беше посрещнат много топло от обикновените хора, както католици, така и православни. Придружавахте ли го на тази визита и какви бяха вашите непосредствени впечатления?

- Имам чудесен спомен от България, от София и от дните на посещението на папа Франциск във вашата изключителна страна, която папата определи като “земя на срещата”. Берголио подчерта, че в историята на Църквата “и тук, в България е имало свещеници, които са се отличили със светостта на своя живот”: сред тях обичам да си спомням моя предшественик, който вие наричате ‘българският папа’, Св. Йоан ХХIII, пастор светец, чиято памет е особено жива в този край, където той е живял от 1925 до 1934 година”.

Папа Франциск подчерта, че “неговият дипломатически и пасторски опит в България бележи до такава степен свещеническото му сърце, че го подтиква да прокара инициативата за екуменически диалог, която получи особен тласък на Втория ватикански събор, свикан именно от папа Ронкали”. С други думи “до известна степен трябва да сме благодарни на тази земя за мъдрата и вдъхновяваща интуиция на “Добрият папа”.

Освен това от София съм запомнил зелените градинки, на които се играе футбол, цъфналите лалета, хората, които играят шах на пейките в центъра, всичко това в една цялостна хармонична атмосфера. Това беше едно чудесно апостолическо посещение.

Какво е вашето пожелание към българските читатели за Новата 2022 година?

- Вярвам, че ако спазваме правилата, чиято цел е да ни предпазят от вируса, без да се поддаваме на отчаянието или на прекомерния страх, скоро ще можем да се върнем към нормалното си (или почти) ежедневие. Трябва обаче да извлечем поука от грешките, допуснати по време на пандемията, а и преди нея, в смисъл, че бъдещето на света и на човечеството може да бъде по-плодотворно, само ако го строим заедно, без допълнително изключване и маргинализация на местно, национално или международно ниво. Ако се съсредоточим в създаването на едно мирно и ползотворно съжителство между народите и вътре в тях, в защитата на общия ни дом чрез ефективна и широко разпространена екологична култура, както и с гарантирането на достойно съществуване в името на човешкото благо на всеки един, това би могло да бъде един прекрасен начин да придадем стойност на времето, което ни е отредено на тази земя. И би позволило на всеки от нас през дългия пилигримски път, по който върви да изживее възможно най-добре дните си и да опита вкуса на истинския живот.